Oct 14, 2025, 7:38 PM

... с една обичлива тъга...

  Poetry
174 0 3

Прелива пак кротко във вечер
денят ми. Мирише на дим.
Отнякъде много далече,
го носи ноември. Незрим.
Прозорци блещукат, блещукат
ревниво ги крие перде,
самотен сред градската скука  
котакът бездомен преде.

 

Край него две купички милост,
от някой - достатъчно луд.
Мирише на тлен и на гнило,
промъкват се нишчици студ.
Фонтани бърборят, бърборят,
край пейките дреме тъма.
Целунала хиляди хора
чешмата заспива. Сама.

 

Пристъпвам полека. Стремя се
да пазя тъй крехкия сън,
но есенен вятър (ужасен)
свисти и отвътре навън,
словата понесе, понесе
и ето ме, пиша сега...
За влюбени, вечер и есен,
с една обичлива тъга...
 


 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...