С етикет на нетрайно съшитото щастие...
В онзи ъгъл, където мечтите пътуват
върху детските кончета с пламъчни гриви.
Разпилели звездите във скута си -
избродирани думи - вълшебства от приказки...
В онзи ъгъл, където мечтите отсядат
да изпият по чашка и да поговорят,
и да вдигнат смирено наздравица
за смутените истини в погледа...
В онзи ъгъл, където мечтите заспиват,
с портокалови устни захапали залеза.
Приглушените страсти превърнали в мигове
с етикет на нетрайно съшитото щастие...
В онзи ъгъл, зад ъгъла чака ключалката
по-добрата частица от мен да се върне.
Да открие в сърцето ми ключа и знака,
че мечтите прощават, когато се сбъдват...
© Дочка Василева All rights reserved.
