Mar 31, 2007, 5:21 AM

С Любов

  Poetry
870 0 3
С Любов събуждам се сутрин,
от любов погален с перце
от две магнетични устни
и мило, любящо лице.

С Любов посрещам деня си,
облечен във пролетни щрихи,
с любов начертани случайно,
толкова обичани и толкова... тихи.

С Любов посрещам вечерта,
нарисувана на щурците от звука,
с любов пеещи във тишината,
поздрави шепнещи на звездата.
С любов слушам ги аз, защото имам звезда,
която с любов праща ми целувка в нощта.
С любов - малка капка в морето от чувства,
но любов, без която душата ми ще е пуста :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...