Има ли любов, тя става зрима,
душата ми запява, не мълчи.
Приема светлина, макар и зимна,
и топли ме с невидими лъчи.
Във факла се превръща пътеводна,
що гони тъмнина и страхове,
стопява ледове многовековни,
повярвала в човешкото сърце,
че там е зрънцето, от Бог дарено,
единственото, вярно на света.
Добро, наречено е, сътворено
за радост, за да струва чудеса.
И днес, на всички благодарна,
прекланям се на всеки дал любов,
онази – безусловна, чистонравна,
изпратена с искрица за живот.
На всички Вас желая крепко здраве
и вяра, че във този свят жесток
едничка обичта ни заслужава
възхвала. Тя научен е урок!
© Таня Мезева All rights reserved.