С любов е светът оцелял
Стискаш зъби и носиш си кръста, от други скования,
и си жива напук, на инат, не превиваш гръбнак,
обич. Силна си денем, а нощем изплакваш желания,
в стих залутал случайно в съня ти – немил и недраг.
И за него гори на прозореца - стапя се в тъмното,
и свещицата тънка, на хладния дървен перваз,
та дано те намери среднощ този стих и осъмнете –
че денят ще докрета – свадлив, изкривен, беловлас.
И не брой часове, а вратите широко отворени
остави, та среднощния вятър – съня ти отвял,
да посее надежда в душата за утре и корени
чудесата да пуснат... С любов е светът оцелял.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
