С мечтите ти копнея да прогледна
Сега е тихо. Няма те... Изчезна.
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш
тъгата ме обвива... И ми липсваш.
С търпение ли срещите отлагаш
и блянове в душата ми изписваш?
Сънувам или не? Мистични знаци
редуват се светлинно в жив синхрон.
Ти необятен и жадуван свят си
и аз едва разчитам те със стон.
Как сляпа е реалността и бедна.
С мечтите ти копнея да прогледна.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
