Feb 20, 2008, 10:41 AM

С наведени глави...

  Poetry » Civic
797 0 15
Ден... не като другите...
Ден, който плющи по друмите...
С крясък на птица безжизнена, пърха денят...
Дъжд живителен, предвестник на душата...
Задаващ въпроси на посоката...
Отзад-напред  с цена, високата...
След залез - слънце, кръщение...
С акт на любов - не разрушение...
Пристъпваме ние заедно в пламъци...
С движение или зрителна измама...
В страхотна въртележка - до края...
Те ще Го погледнат в очите, сините...
Левски ще ги погледне, в техните...
Със птичи крясък, предсказващ дъжда...
Ние и акт на разкаяние, отпред е светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...