Feb 20, 2008, 10:41 AM

С наведени глави...

  Poetry » Civic
810 0 15
Ден... не като другите...
Ден, който плющи по друмите...
С крясък на птица безжизнена, пърха денят...
Дъжд живителен, предвестник на душата...
Задаващ въпроси на посоката...
Отзад-напред  с цена, високата...
След залез - слънце, кръщение...
С акт на любов - не разрушение...
Пристъпваме ние заедно в пламъци...
С движение или зрителна измама...
В страхотна въртележка - до края...
Те ще Го погледнат в очите, сините...
Левски ще ги погледне, в техните...
Със птичи крясък, предсказващ дъжда...
Ние и акт на разкаяние, отпред е светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...