Не искам да я сънувам!
Омръзна ми вече!
Нали е далече?!
За нея все бленувам…
Не искам да заспивам…
Тя винаги е там.
Защо? Не знам!
Как любовта си да прикривам?!
И влача го този живот…
Призрак посред ден…
Бледнея,
леденея…
Няма надежда за мен.
© Леденпламък Леденпламък All rights reserved. ✍️ No AI Used
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
