с обич за теб!
Съдбата срещна ни отново след години,
сега големи сме, не сме деца,
и чудя се къде е любовта отминала,
дали живее още в нашите сърца.
Дали отново с теб ще се обичаме?
Дали съдбата ще ни събере?
Без теб живях, но много те обичах,
и споменът душата ми гризе.
Деца ний бяхме и деца ще си останем.
Не зная как, къде, с какво сгреших?
Дали наистина ме ти обичаше?
За спомен ти оставям този стих.
В сърцето мое вечно ще живееш,
дори сега да си далеч от мен,
мигът пропуснат нека изживеем,
животът кратък е, понякога студен.
В живота си всеки нещо постигнал е:
семейство, деца и мечти,
ти не забравяй красивите мигове.
Тъй, както аз те обичам - обичай ме ти.
p.s Този стих посвещавам на момчето, което обичах.
сега големи сме, не сме деца,
и чудя се къде е любовта отминала,
дали живее още в нашите сърца.
Дали отново с теб ще се обичаме?
Дали съдбата ще ни събере?
Без теб живях, но много те обичах,
и споменът душата ми гризе.
Деца ний бяхме и деца ще си останем.
Не зная как, къде, с какво сгреших?
Дали наистина ме ти обичаше?
За спомен ти оставям този стих.
В сърцето мое вечно ще живееш,
дори сега да си далеч от мен,
мигът пропуснат нека изживеем,
животът кратък е, понякога студен.
В живота си всеки нещо постигнал е:
семейство, деца и мечти,
ти не забравяй красивите мигове.
Тъй, както аз те обичам - обичай ме ти.
p.s Този стих посвещавам на момчето, което обичах.
© Памела All rights reserved.
