Една жена привлече ме и тръгнах
към нея запленен от красота.
В света й тайно, тихо се промъкнах
и в аромат потънах на цветя.
За малко само исках да остана
и тя за мене да не разбере.
Ала защо душата не престана
от нежността й сладост да бере.
И не усетих миговете как
превърнаха се в дни. Къде съм аз?
С охота следвах всеки неин знак
и още тя зове ме с феин глас.
Мечтите й обикнах и сега
Чаровница подава ми ръка.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
..шегувам се...Харесах!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
