Една жена привлече ме и тръгнах
към нея запленен от красота.
В света й тайно, тихо се промъкнах
и в аромат потънах на цветя.
За малко само исках да остана
и тя за мене да не разбере.
Ала защо душата не престана
от нежността й сладост да бере.
И не усетих миговете как
превърнаха се в дни. Къде съм аз?
С охота следвах всеки неин знак
и още тя зове ме с феин глас.
Мечтите й обикнах и сега
Чаровница подава ми ръка.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
..шегувам се...Харесах!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
