Mar 20, 2008, 7:31 PM

С писък... с болка...

  Poetry » Love
928 0 1
С писък заглушавам гласовете,
ликът ти, тъгата...
На инат не чувствам сълзите,
падащи от очите... давещи душата.
С болка възкръсвам от нищото,
бягам от мен самата,
не искам, не мога, не трябва
... но ще се надявам някой да
пробуди пак в мен жената.
Сега съм сянка... от твоята ирония,
капка на дъното на океана... нямам любов,
ти прогони я!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красинка кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...