С писък... с болка...
С писък заглушавам гласовете,
ликът ти, тъгата...
На инат не чувствам сълзите,
падащи от очите... давещи душата.
С болка възкръсвам от нищото,
бягам от мен самата,
не искам, не мога, не трябва
... но ще се надявам някой да
пробуди пак в мен жената.
Сега съм сянка... от твоята ирония,
капка на дъното на океана... нямам любов,
ти прогони я!
ликът ти, тъгата...
На инат не чувствам сълзите,
падащи от очите... давещи душата.
С болка възкръсвам от нищото,
бягам от мен самата,
не искам, не мога, не трябва
... но ще се надявам някой да
пробуди пак в мен жената.
Сега съм сянка... от твоята ирония,
капка на дъното на океана... нямам любов,
ти прогони я!
© Красинка кръстева All rights reserved.
