С прилики, с различия
Най-обичах в тебе
да се сгуша,
вечер, когато се прибирахме,
ти залавяше роман,
а аз - списание,
понякога поглеждахме
към телевизора.
Понякога се хранехме
в мълчание,
не казвахме какъв е бил
денят ни.
Понякога наказвахме се,
без да трябва наказание,
понякога показвахме
оръжия.
Понякога ти искаше
да съм до тебе,
аз също търсех близост,
но кой ни бе събрал
така различни,
да чакаме да бъдем цяло.
© Триб Трибс All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
