С пролетни ручеи
Слънце проблясва за кратко отнякъде
над старо, изсъхнало, кухо дърво.
Снегът се мотае, подмятан от вятъра.
Добавя в косите ми още сребро.
Край моите стъпки - ята от кокичета
поклащат зелени, тънки стебла.
Спомени с лято, с море… и момичета
пълнят очите ми и стоплят деня.
Споменът шари и в зими… отминали.
Помня, че ходех със дълги коси!
Студът бе наивен - красива бе зимата
до чудна девойка с кафяви очи!
Овехтял е тефтерът с моите спомени.
Покрит е от патина, сняг и тъга.
С красиви момента, в сезони разгонени.
И с пролетни ручеи на… Любовта!
Юри Йовев
2016 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
