Със светлината крехка
Когато натежал ти е товара,
пред мъката почти си се предал,
божествената порта се отваря
и път се вижда — светъл е и цял.
Усещаш ли душевната опора,
как само за секунди ти олеква.
Как снема ти се всичката умора,
и стъпките ти с ехото отекват.
Как силите ти плавно намаляват,
отпускаш се в ръцете на мъглата,
как вярата в душата те навява
на мисъл, че си сам със тишината.
Но ти не си — над теб е блага обич,
божествената воля и опека,
изпиташ ли доверие — ще можеш
да бъдеш там — със светлината крехка.
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
