С теб умирах, бленувах и бдях
С теб умирах, бленувах и бдях,
твоите демони борех без страх
някак искрено вярвах в живота
сетне вяра изгубих и спрях.
Покоси ме реалност до болка
с тихи стъпки прокраднах се аз
улових се за сламка с охота
изкачих се по стълба от прах.
После вдишах дълбоко на воля
осъзнах, че залостена бях
в своя обръч от страх и тревога
твърде дълго аз просто "живях".
Изнемогнала, бледа и слаба,
слънце стопли лицето от крах,
преоблечена, силна и нова
отначало на пътя стоях.
© Светла Колева All rights reserved.
