Постой...
дочуваш ли дъжда
и капките с любовен шепот,
и пламъчетата в смеха,
и полуделия ни трепет.
Постой...
погледай ме така,
пусни в очите ни небето,
рисувай с устните дъга
и тя в сърцето да засвети.
Постой...
докосвай ме с ръка,
пусни ме в твоята вселена,
пред дивата ти красота
стоя в дъжда - от теб смутена.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
