Вечер, щом слънце залезе
и пълна луна заблести,
тогава кръвта ми бушува,
сърце ускорено тупти.
Обзет от копнеж сладострастен,
към тебе протягам ръце,
със обич да те помилвам,
да целувам красиво лице.
Далечна, но толкова близка,
щом затворя очи, си пред мен,
с любовта си към тебе заспивам…
С твоя образ е новият ден.
© Валентин Добрев All rights reserved.