С тъща на море
С ТЪЩА НА МОРЕ
(песничка)
Акулата е риба здравозъба,
каквото хапне, става на пюре,
а тъщата не ще да хапва гъби,
затуй отидох с нея на море...
А из морето акулите пасат...
Тя, тъщата, мома е стройна,
висока толкоз, колкото тежи
и има лебедова шия тройна,
мустака видиш ли й - влага ти държи...
Разбута хората и си постла
чаршаф - не по-голям от футболно игрище,
нахлупи шапка, тури очила -
двамина писнаха, а трети се изприщи...
Те из морето, акули уж пасат...
И със засилка от брега се гмурна,
с надежда плаха почнах да броя,
спасител някакъв към вишката се втурна
да слага флага с черната боя...
Изплува с вик победоносен:
„Виж ма ба, Кире, фанаф рак!”
Пък аз си мисля - дано е смъртоносен,
щот залежи ли се - тогава как?
Де ги акулите, дет' тука уж пасат?
И гледам - перка през вълните цепи!
О, има правда под това небе!
Обаче тъщата с пръстенцата я гепи!
Агонизира бедното рибе...
И, вече вкъщи, ù брои зъбите.
Но се уплаши, нещо залиня...
След девет дена ù варихме жито,
щот са спомина бедната жена...
Морето, значи, бурна е стихия,
Акула там плацика не една,
лют замисъл сега ще ви разкрия -
на плаж ще водя моята жена...
А из морето акулите пасат...
© Светлозар Николов All rights reserved.
