С усмивка!
От всичко вече ми е писнало.
Вървя с разсеяна усмивка
и знаеш ли какво си мисля?
За тебе само и за стихове.
Не искам хич да те обиждам!
Не искам да си ми сърдита,
но аз през дрехата ти виждам
и бенчицата на гърдите.
И стихчетата ми буксуват,
и само името ти сричат.
Аз и наяве те сънувам -
да ме прощаваш! - неприлично.
Ох, знам, че всичко е напразно.
Не щеш, не бива и не може.
Ох, няма повече да казвам,
за да не би да се изложа.
Вървя с разсеяна усмивка
и знаеш ли какво си мисля?
За тебе само и за стихове.
Не искам хич да те обиждам!
Не искам да си ми сърдита,
но аз през дрехата ти виждам
и бенчицата на гърдите.
И стихчетата ми буксуват,
и само името ти сричат.
Аз и наяве те сънувам -
да ме прощаваш! - неприлично.
Ох, знам, че всичко е напразно.
Не щеш, не бива и не може.
Ох, няма повече да казвам,
за да не би да се изложа.
© Райчо Русев All rights reserved.
