За старото ти влюбено сърце
/най-влюбено в живота/, мой приятелю,
едва ли новост е да разбере:
от всички най-суетен е писателят.
Но лаврови венци докато пробва
пък той /на голо под каскета/,
нагазва във прозрения съдбовни:
от всички най-ревнив е май поетът.
Въоръжени чак до козирката
с мастило, вдъхновение и музи,
творят магии пишещите братя,
засяват думи сред полета пусти.
И – видиш ли – от целият театър
/макар на листи – вятърът ги вее/,
реколтата е толкова богата,
че даже няма как да остарее.
© Христина Мачикян All rights reserved.