В гара "Междузвездна поляна",
на перон, обграден от комети,
чака влак девойка засмяна,
в очите ù звезден прах свети.
На устните ù луна е спряла,
билета е хванала с лъчите.
От какво ли е така засияла -
сякаш целият свят я обича.
Но светът е толкова далече
от гара "Междузвездна поляна".
А девойката на един се обрече
и него чака - мила, засмяна...
© Морско конче All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
