С всичките си ризи
Разлюбвам те. Неделя е. По обед.
Пред църквата се трупат какавиди.
Отива си сърцатата ми пролет
накичена по клоните с обиди.
Съблича се смехът ми, а олтара
отказва да венчае простосмъртни.
Надникнах зад полите му – комари
отпиваха от вените на тъмното.
Виновникът безгласно се скатава
и той разлюбил някого в неделя.
Пиян е вече, значи свечерява
над църквата от винени раздели.
Обличам си душата и на пръсти
обръщам гръб на медения свещник.
Гърдите ми са празни и е късно
да сторят място за изкусен грешник.
Медът се захароса, остър камък
проряза сталактитите от восък.
Отчупих светлината, тежък залък
заседна между думите на Йосиф.
А мъчното в пашкула се раздвижи.
Виновникът мълчеше от икона.
Разлюбваше ме. С всичките си ризи.
Закърмен от гърдите на Мадона.
© Николина Милева All rights reserved.
