За да нарисуваш кон, ти трябва
вятъра да стигнеш, скитника
и в него да намериш себе си,
в прашните пътеки водещи на Юг.
С гривите да вържеш слънцето
и въздуха да оцветиш в ръждиво.
Да се слееш със дъжда, небесния,
за да заплаче бурята
и да отекне ехото в мъглите.
Да спреш и се огледаш
в кафявото око на вечното
Мълчание.
© Ангелина Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
