Сърцето ми е взрив! И ще избухне!
На хиляди парченца ще се разлети!
И ако само лек ветрец подухне...
искра ще засвисти, ще запламти...

Сърцето е барутен погреб! И Бездънен!
Олтар и Храм - за милиони луди Бесове!
Пропада в бездната на кратер Лунен...
Препуска вихрено из Звездното небе... 

Сияе с ореола чист и бял на Херувим!
Ала пулсира с черна мракобесна мощ...
На себе си е враг жесток, непобедим!
Но най-страшен Сблъсъкът е... в полунощ!

В часа на всички Духове и Демони...
Разпъва ме над пламъци, запалва клада в мен...
Събира всички Дяволи във легиони огнени!
За страховита битка с Вещиците в мен...
  
Сърце - преливащо от вулканична лава!
За титанични сблъсъци е кървава Арена! 
Експлозията, след която нищо не остава!
Светът е празна дупка после! Овъглена!

Сърце - свърталище на Призраци безплътни!
На Дракони крилати и пожари огнедишащи...
На прокълнати Блудници и Грешници безпътни.
На глутници от Зверове, свирепи и прииждащи...

................................

Едно Сърце - побрало е туй  всичкото! И също...
Каквото още... Нека замълча, че ще е страшно...
Едва ли Господ ще е бил в настроение присъщо...
Дори със себе си едва ли ще е бил наясно...  

Създал го Бог! Калъпа счупил после, гневно, бясно! 
И осъзнал, че сбъркал е непоправимо и ужасно... 
Навярно е решил да пробва, (за да е наясно)!...
Какво е "Чудо" натворил? Разбрал го твърде късно.

Замислил се: "Само - за себе си е То дори опасно!
Това Сърце е Взрив, Експлозия! Но е прекрасно!...
Май все пак сътворил съм нещо много страстно!"
И с лека суета (като Творец) решил пристрастно!

"Да бъде! Гори, Сърце! Взривявай се!
Сърце - Експлозия бъди! И Вечен Огън!"

И мигом запламтяло ТО!
От Бог - Благословеното!

   С(ъ)грешено Сърце!