С Ъ Н
Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Аз, лежащ, завит със тишина,
съм жаден за любов и за мечти.
Не ще заспя под пъстрия юрган,
по-шарен от съня дори на крал,
щом стискам със прегръдката искри,
които с мисълта си съм създал.
Усещам как от тях ще изгоря,
в мечтите съм наистина щастлив.
Представям си - алея със цветя,
сред нея ти. Сънят ще е красив.
Унасям се. Юргана е поле,
ухаещо в прекрасна звездна нощ.
Прегръща ме съня, но е добре -
заспал съм по-добър, по-малко лош.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
много ми хареса
