Съдба или избор
Днес, тук и сега, коя съм?
Материя – движеща съм,
по орбита своя пътуваща;
мислеща – малко знаеща,
шепа истини осъзнаваща.
Накъде съм се запътила ли?
Към дестинация – уж обща.
Дали вървя или препускам?
Дали се влача или пък летя?
Дали марширувам под пагон
или танцувам страстно самба?
Мой избор ли е?
Или е съдба?
&
Да съм Себе си,
да съм тъждествена –
и днес на Свободата
сред Светлина родена –
е занаят твърде труден.
Изисква несломима воля.
И постоянство сред битие,
всеки миг себе си рушащо.
&
Да се откажа
реки без брод
да прекосявам,
с нозе премръзнали
върхове да изкачвам
е толкова лесно, но … е
нелюбов и липса на воля.
Да! Самопредателство е.
Метаморфоза – на жива
в разлагаща се материя.
&
Последен пътен знак.
Надпис – СМИРЕНИЕ.
Кълнящото в Егото ми
здраво себично зрънце,
от ръка невидима посято,
от Светлината на ума ми
безшумно се разсънва …
За да изкласи – още
Светлина му е нужна.
И вода … устремена,
от душата извираща,
разсичаща безшумно
скалите гранитни
в сумрачни пространства.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved. ✍️ No AI Used
