Шах и мат
Денят е розов. Аз очите свеждам.
Студът ме хапе по лицето.
Отдавна аз не съм момчето,
не съм мечтателят, какъвто бях.
Не искам нищо. Яростно прокудих
сам живото сърце, с което,
във смях, копнежи по небето,
с гросмайстора вековен аз играх.
Към улицата долу не поглеждам,
там никой не се смее вече,
студът от всички се отрече.
В ухание на стари листи – шах…
…и мат. От болката, уви, загубих.
Но вече даже не боли.
За мойта загуба – прости!
Денят е розов. Счупен розов прах…
5.X.2025
© Валентин Велинов All rights reserved. ✍️ No AI Used
