В безкрайните пустини на пространството,
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите,
окъпани от жар и слънчев блясък,
пространството е мъртви сухи мили,
а дюните – безкраен парещ пясък.
Но странни са на времето пустините –
безкрайната им шир с какво се мери;
какво са километрите – години,
столетия, епохи, мъртви ери? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up