Jul 17, 2012, 12:54 PM

Сахари 

  Poetry
426 0 3
В безкрайните пустини на пространството,
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите,
окъпани от жар и слънчев блясък,
пространството е мъртви сухи мили,
а дюните – безкраен парещ пясък.
Но странни са на времето пустините –
безкрайната им шир с какво се мери;
какво са километрите – години,
столетия, епохи, мъртви ери? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??