Сахари
В безкрайните пустини на пространството,
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите,
окъпани от жар и слънчев блясък,
пространството е мъртви сухи мили,
а дюните – безкраен парещ пясък.
Но странни са на времето пустините –
безкрайната им шир с какво се мери;
какво са километрите – години,
столетия, епохи, мъртви ери?
Какво са дюните им – мъртви пясъци
или отмрели минали събития,
какво са там миражите – отблясъци
от угасения пожар на дните ли?
В Сахарите безводни на годините
къде блестят оазиси разлистени?
Какво са в тях фурмите и смокините –
въпроси живи
или мъртви истини?
И има ли оазиси в Сахарите,
и езерата влага в тях какво са –
все тези мъртви истини прастари,
все тези вечни парещи въпроси?
Вървим на път под небесата, сините,
пустинни пясъци в краката парят.
Оазисите са за бедуините –
пресича всеки своята Сахара.
Дано намерим, в дюните закътани,
оазиси и в дните си сегашни.
През мъртви пясъци минава пътят ни.
Пустините на времето са страшни.
© Валентин Чернев All rights reserved.
