17 июл. 2012 г., 12:54

Сахари 

  Поэзия
425 0 3
В безкрайните пустини на пространството,
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите,
окъпани от жар и слънчев блясък,
пространството е мъртви сухи мили,
а дюните – безкраен парещ пясък.
Но странни са на времето пустините –
безкрайната им шир с какво се мери;
какво са километрите – години,
столетия, епохи, мъртви ери? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Все права защищены

Предложения
: ??:??