Сахари
В безкрайните пустини на пространството,
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите,
окъпани от жар и слънчев блясък,
пространството е мъртви сухи мили,
а дюните – безкраен парещ пясък.
Но странни са на времето пустините –
безкрайната им шир с какво се мери;
какво са километрите – години,
столетия, епохи, мъртви ери?
Какво са дюните им – мъртви пясъци
или отмрели минали събития,
какво са там миражите – отблясъци
от угасения пожар на дните ли?
В Сахарите безводни на годините
къде блестят оазиси разлистени?
Какво са в тях фурмите и смокините –
въпроси живи
или мъртви истини?
И има ли оазиси в Сахарите,
и езерата влага в тях какво са –
все тези мъртви истини прастари,
все тези вечни парещи въпроси?
Вървим на път под небесата, сините,
пустинни пясъци в краката парят.
Оазисите са за бедуините –
пресича всеки своята Сахара.
Дано намерим, в дюните закътани,
оазиси и в дните си сегашни.
През мъртви пясъци минава пътят ни.
Пустините на времето са страшни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
