severianin (Валентин Чернев)
417 677
17.07.2012 г., 12:54 ч.

Сахари 

  Поезия
390 0 3

В безкрайните пустини на пространството,

под палещия пек на вечно пладне,

където тъмни бедуини странстват –

оазисът е глътка влага хладна.

 

В пустините самумни на камилите,

окъпани от жар и слънчев блясък,

пространството е мъртви сухи мили,

а дюните – безкраен парещ пясък.

 

Но странни са на времето пустините –

безкрайната им шир с какво се мери;

какво са километрите – години,

столетия, епохи, мъртви ери?

 

Какво са дюните им – мъртви пясъци

или отмрели минали събития,

какво са там миражите – отблясъци

от угасения пожар на дните ли?

 

В Сахарите безводни на годините

къде блестят оазиси разлистени?

Какво са в тях фурмите и смокините –

въпроси живи

или мъртви истини?

 

И има ли оазиси в Сахарите,

и езерата влага в тях какво са –

все тези мъртви истини прастари,

все тези вечни парещи въпроси?

 

Вървим на път под небесата, сините,

пустинни пясъци в краката парят.

Оазисите са за бедуините –

пресича всеки своята Сахара.

 

Дано намерим, в дюните закътани,

оазиси и в дните си сегашни.

През мъртви пясъци минава пътят ни.

 

Пустините на времето са страшни.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Благодаря, Татяна! Не знам даваме ли си сметка, че в момента всички пресичаме времевата пустиня, наречена демагогски "преход". И че ако не намерим в горещите й пясъци нужните оазиси, финалът ни е предопределен...
  • И тук прочетох твоите "Сахари". Произведения, които се препрочитат имат бъдеще.
    "Дано намерим в дюните закътани
    оазиси и в дните си сегашни"
    Оазис е твоята страничка, Валентин! Поздрави!
Предложения
: ??:??