May 8, 2020, 11:32 AM

Сам 

  Poetry
483 0 0
Разхождам се през нощта,
а с мен е само мойта самота.
Защо и времето сякаш е спряло.
Даже пътя изглежда безкраен и единствените ти приятели са светлините.
Градът спи,
аз единствено съм буден.
Сянката ми е единствената,
която върви до мен.
Сърцето ми е единственото нещо,
което бие.
Вървя по разделителната линията на улицата.
Опитвам се да чета между редовете - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов All rights reserved.

Random works
: ??:??