Сам...
Когато самотен съм и достатъчно стар,
албумът ще бъде моят другар.
Когато съм болен, когато съм хром,
тъгата ще дойде в самотния ми дом.
Когато съм стар и побелял,
ще гледам поредния турски сериал.
Гася, завивам се, болят колената,
сетне заспивам с грейка в кревата.
Сутрин разтривам краката – подутите,
а времето стръвно гризе ми минутите.
И все по-близо, и по-близо е краят,
а дали ще съм в ада, или в рая?
Честно ви казвам: „Все ми е тая!“
Защото... отида ли там,
няма поне да съм сам.
© Веселин Христов All rights reserved.
