Сам
Той беше сам и сам ще си остане,
затворил себе си във петъците сиви.
Една ръка палитра му подаде,
за да обагри дните си мъгливи.
Носталгията беше го пленила,
не виждаше пред себе си вратата.
Гризеше само ябълката гнила,
присядайки му някъде в душата.
И къс по къс разкъсваше се тя.
Да му помогнат, сякаш се боеше.
Залюби се отново със скръбта,
а пред него - Любовта стоеше.
Докосна се за малко той до нея,
плътта погали, бавно, колебливо,
но гнилото във него надделя!
Избяга! За кой ли път страхливо!
Той беше сам и сам ще си остане.
Вдъхновен от своето нещастие.
Клада е на път да си разпали,
изгаряйки и своето причастие.
март 2008
© Людмила Нилсън All rights reserved.
