Есента ме споходи в съня,
есента в мокра рокля лудува,
свъсен с нея приижда деня,
с пожълтели листа все танцува!
Хоризонтът напред се скъсява,
а морето бушува… играй,
черен облак над мен се явява
и дъждът се излива безкрай.
Мокър, пясъкът странно полепва,
стъпалата пронизва с игли
и в душата ми струна потрепва,
в нея нещо дълбоко боли!
С трепет пак се изкачвам по кея
и очаквам те…. моя Любов!
Закъснял тук отново лелея
да те зърна със изгрева нов.
22.08.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
започваща в края на кея...
С вълни от изящна виталност...
Пред красивото тихо немея!