Ужасно е да лягаш нощем
сам със себе си,
далеч от себе си,
измръзнал,
жадуващ топлината
на изгубена илюзия…
Във нея ще откриеш белези
на стихнала мечта,
но не и тази жизнена следа,
която кара те да тръпнеш
в предутринния мрак на вечерта.
Какво бе тя?
Горяща мачта сред вълните?!.
на пламнало безумие?!.
А може би забързан вихър,
раждащ светлина,
сред мъртвото поле от сивота,
бездушие и пустота?...
© Юлиан Владимиров All rights reserved.