Сам вкъщи
Гошко, станал бе голям -
има, няма сто години.
Често вкъщи беше сам -
без бавачки и роднини.
На една фатална дата
в петък късно вечерта
той полегна на кревата
със меченце във ръка.
Но тъкмо Сънчо се яви
пред очите на момчето
и вън започна да гърми -
чак продъни се небето!
А Гошко поглед ококори,
гушна Мечо със уплаха -
Вън на малкия прозорец
странни сенки заиграха!
И нощта си запердаши
със светкавици и дъжд!
Гошко много се изплаши,
стана малък изведнъж!
С две дебелички одеяла
той зави се през глава!
Кой сега ще го спасява -
страшна буря бе това?!
Кой сега ще му помогне,
да сънува с Мечо сън?
Тези сенки кой ще погне
зад прозореца навън?
Кой във нощната стихия
ще го гушка до зори -
Със любов ще го завие,
над главата му ще бди!
Само Мечо беше с него
под одеялото в кревата...
Вярно, той е много смел,
но е с мускули от вата!
И след толкова въпроси
Гошко сви се на кълбо -
Бе голям - защо да проси
помощ в своето легло!
Яко с Мечо се прегърна
и заслуша се в нощта...
Гръб на бурята обърна -
ще си спи до сутринта!
Но във стаята се светна...
някой тръгна към кревата!
Нежно почна да му шепне
и погали му главата!
Кой ли можеше да бъде
в този късен, нощен час?
Гошко почна да се чуди -
Той ви пита днес и вас!
© Yuri Yovev All rights reserved.
