Опитах
сама да бродя из света.
Опитах,
но сама не мога да заспя.
Осъзнах,
че прогоних любовта.
Осъзнах
колко черна е нощта.
Защо
сърцето ти разбих?
Защо
истината скрих?
Виновна,
чувствам се сега.
Виновна
е моята съдба.
Обичам те,
но късно го разбрах.
Обичам те,
да умра за теб не ме е страх.
© Велина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
