cveteto-91 (Цветина Ненчева)
25 27
Sep 11, 2009, 5:04 PM

Сама 

  Poetry » Other
714 0 2

Аз съм тази с насълзените очи,
тази - с разбитите мечти...
Заключена в своя малък свят,
постепенно се разяждам от душевния си глад.
Заобиколена от стени, направени от болка и страдание,
с едно прозорче - път към несподеленото желание.
Лъч светлина е този копнеж,
изгарящ бързо - като мъничка свещ.
Отново е нощ, но този път не съм сама -
виждам сияние, но не е Луна...
Студът ме обгръща и с мълчаливи викове ме убива.
Нуждая се от една целувка, за да се почувствам жива.

© Цветина Ненчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??