Сама
Аз съм тази с насълзените очи,
тази - с разбитите мечти...
Заключена в своя малък свят,
постепенно се разяждам от душевния си глад.
Заобиколена от стени, направени от болка и страдание,
с едно прозорче - път към несподеленото желание.
Лъч светлина е този копнеж,
изгарящ бързо - като мъничка свещ.
Отново е нощ, но този път не съм сама -
виждам сияние, но не е Луна...
Студът ме обгръща и с мълчаливи викове ме убива.
Нуждая се от една целувка, за да се почувствам жива.
© Цветина Ненчева All rights reserved.
