Сама
Ще бъде ли някой
с мен щом умирам?
Ще ме гледат ли тъжни очи?
Ще се моли ли някой
да не отивам
към слънчевите ярки лъчи?
Ще бъде ли тишината
прекъсната нежно
от нечии чисти сълзи?
Ще липсвам ли някому,
питам се, честно..
Ще ми се, но дали?
Най-вероятно сама аз ще бъда,
летейки към светлината.
Каквото и да стане, където и да ида,
сама ще потъна в земята.
Сърцето ще замлъкне,
пренаситено от всичко,
само ще се предаде.
Душата ще си тръгне,
ще броди сам-самичка,
докато не намери ново сърце.
© Мира All rights reserved.
