Jan 14, 2005, 9:23 PM

Сама 

  Poetry
968 0 0

Сама

 

Пак сама
без приятели и без душа.
Стоя във слънчевия ден
у дома
отново сама.
За мен се никой не сеща.
Стоя сама
огряна от топлото слънце
и плача.
Това е удар по личността –
да те оставят всички сама,
а ти да се чудиш на своята
самота.
Толкова ли съм зла,
та никой не ми се обажда?
Отново сама стоя
и мисля за безкрая на света.

© Юлия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??