Feb 20, 2021, 11:27 AM

Самичък

  Poetry » Love
464 0 1

Получи от небето благослов -

ти - прекрасна дама,

това е песен за любов,

но и за мъка, за драма.

 

Разсейва се сякаш мрака,

пролетта ще дойде скоро тук,

топла и мека, блага,

чувам нежен шепот, звук.

 

Но аз съм си самичък,

с носталгия помня теб, жена,

тъй силно те обичам,

чезне зад облак луна.

 

И сред мрака съм без сила,

ти си едничката ми надежда,

ела в прегръдките ми, мила,

без теб не мога, любов нежна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко можем, но трябва ли?
    Най-силно ни липсва, онова, което сами сме си отнели

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...