Самичък в играта
Животът за тебе кълбо е от прежда -
затегнат, прорязващ, на възли богат.
И, както сърдито брат брат не поглежда,
ти прошки не даваш. Защо? - На инат!?
С безспирна ненавист се пак големееш,
"възпяване" искаш от всички страни.
Дали (не)съзнателно? И все тъй се смееш...
Ще трябва подходът да ти се смени!
Крила като гарван полека разперваш,
окото - вторачено в чуждия скалп.
Надолу се взираш, прецизно се вглеждаш -
за тебе да бъде! Същински сатрап -
без милост изискваш. Изправил снагата,
надолу поглеждаш, не си и смутен...
Върти се животът. И знам, че в "играта"
самичък ще бъдеш - с живот провален.
© Петя Кръстева All rights reserved.
