Само аз
Само аз
Разкажи ми, обич моя, хайде, разкажи ми -
всичко, що до днеска крил си искам да ми кажеш;
за косите тялото ти галили,
за очите, дето са те мамили,
за онези всички, що от теб са взимали
и за тези преди мен, които са те имали...
Всичко, всичко, обич моя, всичко искам да ми кажеш.
Ще боли... недей за мен да мислиш,
всяка болка отминава;
всеки трепет, всяка пролет -
само споменът остава.
Затова сега разказвай, аз пък тихичко ще слушам,
ще те гледам във очите и във тебе ще се гушкам.
Питаш ме защо от тебе искам
да ми причиняваш болка...
аз не искам, а те моля -
нарани ме, обич моя!
Нарани ме, говори ми, всичко мога да приема,
всяка болка в теб горяща, в мене искам да я взема!
Затова сега разказвай, аз ще плача и ще слушам;
ти ще ме разкъсваш с думи, а пък аз ще те целувам.
Ще боли... недей за мен да мислиш,
всяка болка отминава;
всичко друго, всяка друга -
само аз във тебе ще остана.
Разкажи ми, обич моя, хайде, разкажи ми -
всичко, що до днеска крил си искам да ми кажеш;
за косите тялото ти галили,
за очите, дето са те мамили,
за онези всички, що от теб са взимали
и за тези преди мен, които са те имали...
Всичко, всичко, обич моя, всичко искам да ми кажеш.
Ще боли... недей за мен да мислиш,
всяка болка отминава;
всеки трепет, всяка пролет -
само споменът остава.
Затова сега разказвай, аз пък тихичко ще слушам,
ще те гледам във очите и във тебе ще се гушкам.
Питаш ме защо от тебе искам
да ми причиняваш болка...
аз не искам, а те моля -
нарани ме, обич моя!
Нарани ме, говори ми, всичко мога да приема,
всяка болка в теб горяща, в мене искам да я взема!
Затова сега разказвай, аз ще плача и ще слушам;
ти ще ме разкъсваш с думи, а пък аз ще те целувам.
Ще боли... недей за мен да мислиш,
всяка болка отминава;
всичко друго, всяка друга -
само аз във тебе ще остана.
© Елена Леонова All rights reserved.
