Oct 23, 2015, 9:44 AM

Само чуй, признанието ми, любов... 

  Poetry » Love
484 0 2

Само чуй, признанието ми, любов...

 

Ела тук, любов...

Да ти прошепна ли нещо?!

„Да!Да дойда ли по-близичко...?!”

 

 Стоя вътре в тебе, а ти затвори очи, живот...

Само чуй, признанието ми, любов,

сърцето ми говори сега и завинаги

а ти, внимавай и слушай го добре, скъпи:

Секунда в секунда, минута в минута,

час в час, ден в ден, нощ в нощ, слънце в луна-

Чуй, как пея песента наша, как играя одата на любовта...!

Само чуй, любими това което говоря сега и във вечността,

ако ти не си тук, не знам как да живея, ти си този за който мечтая...!

Обичам те толкова, толкова... и няма да го отричам, от нас няма да го скрия!

Правиш, така че небето вечно да е синьо и звездно дори в тъмнината и студа!

Правиш, така че земята вечно да е топла и крилата със светлината и любовта!

Само чуй, любими това което правя сега и във безкрайността-

Чуй, как пея песента наша, как играя одата на любовта...!

Час в час, ден в ден, нощ в нощ, слънце в луна,

секунда в секунда, минута в минута...

Ако някога почувстваш се сам в самотата, аз вече ще съм там!

Още преди да си ме извикал със шепоти, там съм където си ти!

И ако някога се натъжиш и искаш да поплачеш, имаш рамото ми!

Имаш ме цялата, и чуй как ме имаш и че ще те обичам винаги там...

Някъде там, някъде във времето, без значение къде и кога...!

Там във мига и във вечността, чуй как ще си спомня,

че ти ти си този, който ме учи да обичам наистина!...

И дори нещо или някой да иска да ни раздели, знаеш ще те чуя-

Аз ще бъда с теб след края, след всяко начало и след всеки край...

Само чуй, мили мой, чуй какво чувствам към тебе...!

Само чуй, красавецо мой, чуй какво провокираш в мене...!

Едно чувство, събиращо в себе си всички чувства и е неописуемо, безкрай...

Ако ти не си тук, не знам как да живея, ти си този за който мечтая...!

Обичам те толкова, толкова.. .и няма да го отричам, от нас няма да го скрия!

Правиш, така че небето вечно да е синьо и звездно дори в тъмнината и студа!

Правиш, така че земята вечно да е топла и крилата със светлината и любовта!

 

 

 

Само чуй, признанието ми, любов...

Вече не мога без тебе, ти си живот!

За мене ти си моето щастие, корен ястребов

и аз твоята гълъбица, и ще чуе любовта, че сме едно сърце, един шепот...!!!...

 

 

 

... един грохот, една душа...

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Младене!!!Радвам се,че си усетил емоцията така силно!!!Поздрави!!!

    Благодаря ти Ел!!! Благодаря ти за думите!!!Те носят щастие!!!Прегръдки!!!

    Приятели, коментарите ви ме развълнуваха много, много, много!!!
  • Когато чета такива пламенни признания на толкова млада жена, поднесени спонтанно и искрено, и бих казал обливащо, не мога поне за миг да не се идентифицирам с лирическия. И кой мъж би устоял на подобно изкушение. Защото всеки мъж, дълбоко в душата си, таи надежда да получи подобно признание в любов. Но повечето умират с тази надежда и не го получават. Дано лирическият, за когото не се съмнявам, че е от плът и кръв, за да бъде възпяван така огнено, да оцени своята дама, за да стане с нея една душа, а защо не и едно тяло.

    Поздравление, Лили, за завладяващата, бих казал - заразителна емоция, която поднасяш с тези редове!
Random works
: ??:??