Само когато...
Колко пъти изпускам влака към себе си,
несверила часовника-истина,
с тежки куфари - нерешени ребуси
на перона на Недонаписаното.
Колко пъти се лъжа в лицата зад маските,
които отдавна ги няма
и не вярвам, че има хора празни,
и се мамя, че няма измама.
Колко пъти купувам билет за никъде
със запазено място - "наивност"
във вагона последен на тъжни стихове -
недолюбени, недоразлистени.
Колко пъти изпускам влака към себе си
без да знам накъде ще пътувам.
И само когато, когато съм с тебе,
се откривам и съществувам!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
