Замръзвах. Отново сред пустинята.
А пареше до страшна болка пясъкът.
Задъхах се. Но пак отпих от синьото,
не замълчах на свободата крясъка.
Изгубвах. Сляп не стигаш до миража.
А криех го във дъното ми на очите.
Намирах. Имах винаги какво да кажа
за празното на кладенеца и мечтите.
Отшумявах. Потъвах във мъглите.
А исках да извикам в мене светлина.
Плачех. Нали разказват за върбите,
че плачат горчиво за чистата вода. ...