Само малко слабост
Те всички ме обичаха. Жестоко.
Зазиждаха вратите ми на влизане.
Кълвяха моя поглед, еднооки.
Закичваха ме с гривни. От прогризано.
Те всички ме боготворяха. Хищно.
Подпалваха от ризите ми клади.
Принасяха ме в жертвен дим към нищото.
А исках малко... само малко младост.
Те всички ме четяха. До поискване.
Не питаха дали ми е безкръвно.
Бях нужна в жеги - сянка от разлистване.
Когато ме попари плач, си тръгваха.
Те всички се опираха на мене
в най-куците си походи към радост.
Но никой не разбра, че е студено
и искам малко. Само малко слабост.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
