26.01.2008 г., 18:17 ч.

Само малко слабост 

  Поезия » Друга
3629 3 28

Те всички ме обичаха. Жестоко.

Зазиждаха вратите ми на влизане.

Кълвяха моя поглед, еднооки.

Закичваха ме с гривни. От прогризано.

 

Те всички ме боготворяха. Хищно.

Подпалваха от ризите ми клади.

Принасяха ме в жертвен дим към нищото.

А исках малко... само малко младост.

 

Те всички ме четяха. До поискване.

Не питаха дали ми е безкръвно.

Бях нужна в жеги - сянка от разлистване.

Когато ме попари плач, си тръгваха.

 

Те всички се опираха на мене

в най-куците си походи към радост.

Но никой не разбра, че е студено

и искам малко. Само малко слабост.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напомня ми на "Сталинград". Може ли да си го напиша на вратата?
  • !!!
  • като те зърнах, ме подсети да отбележа,
    че тази творба е разбиващо откровена
    и жестока

    !
  • !!!
  • Аз пазя слабостта си само за най-доверените ми...и за своите стихове.Те всички,тези които са никои,само могат да стъпчат слабостта.

    Те всички ме боготворяха. Хищно.
    Подпалваха от ризите ми клади.
    Принасяха ме в жертвен дим към нищото.
    А исках малко... само малко младост.


    А понякога слабостта е лек и светлина...и винаги е човечност.
  • Просто уникален стих!!!!
  • Всички те са просто г-н никой, който има хиляди превъплъщения и нито една главна буква...
  • Не мога да не те забележа!
  • Много хубав стих си написала
  • Много хубаво си го казала! Такива сме-слаби! Де да си го признавахме по-често...
  • Невероятен стих!
  • Чета те , мила Елица,винаги
    с възхищение и ...обич.
  • "Те всички се опираха на мене

    в най-куците си походи към радост.

    Но никой не разбра, че е студено

    и искам малко. Само малко слабост."
    Аз цялата съм изтъкана от слабости, но точно те ме правят силна!
    Много силно пишеш Алиса, и ставаш все по-трудна за коментиране!
    Раждаш себе си!


  • Прекрасно!
  • "Те всички ме боготворяха. Хищно.

    Подпалваха от ризите ми клади.

    Принасяха ме в жертвен дим към нищото.

    А исках малко... само малко младост."

    Най-трудно е да се получи малко
    Че многото насила се изтръгва...

    ПРЕКРАСЕН СТИХ!!!




  • "...Те всички се опираха на мене
    в най-куците си походи към радост..."

    Ай, стига бе! Съвършенно яко! Комплименти!!!!
  • само да се обознача... тихичко
  • Браво!!!
  • Поздравления!
  • Ели, създаде ми двойна радост стиха ти - идея и форма!
    Поздравявам те за стиха ти, мило момиче, и за силата, която носиш!
  • Както е казано - Приятел в нужда се познава!!!
    Аплодисменти, Ели!!!
  • Слабост?!?
    На мен сили не ми останаха...да те чета!!!
    Мавродинова, ти си фабрика, фабрика...ЗА МАГИЯ!!!
  • ....
    Те всички ме четяха. До поискване.

    Не питаха дали ми е безкръвно.

    Бях нужна в жеги - сянка от разлистване.

    Когато ме попари плач, си тръгваха.
    Без коментар! Силен стих...
  • Ели, за тази слабост е нужно едно, единствено приятелско рамо да ти я подари без думи, без врати,без питане и прочит, то струва повече от всички.
    Силен стих!
  • Слабост?
    Дали наистина я иска, Лирическата?

    Великолепен стих, Мавродинова!
  • Как искам малко слабост и аз...
    От силата, понякога боли жестоко!
    Замисляща, безпределна поезия!
    Прегръдки, Ели!
  • Ако може да те стопли...
    Подарявам ти моята слабост.
    С най-добри чувства!
  • !!!!!!поздрав...
Предложения
: ??:??