Честит 8 март!

САМО НАСЪН…

Господи, колко глупаво времето тича!

Боже мой, колко чужд е край мене светът променен…

Остаряха еднакво жените, които обичах,

и онези, които твърдяха, че са влюбени в мен.

Господи, как можаха приятелите ми да побелеят -

днес децата им имат свои момичета и синове.

Боже мой, аз не мога докрая да проумея

как совалката бърза на дните ни смътни снове,

как на тези, които за мен бяха “малката” -

                                                                               днес викат “лельо”…

Боже Господи, как се стигна до днешния час?

Тези устни повехнали, тези ханшове надебелели

са всеобщо предателство спрямо детството,

                                                                                 живо у нас!

Тези бръчки, и бели коси, и диоптри студени -

те предават горещата младост на всеки рубеж.

Боже мой, аз не искам, не искам да виждам край мене

стари сухи листа и оголени клони във скреж!

И не искам днес купища спомени, преспи от чувства,

остарели момчета с плешиви глави покрай мен!

Да си млад сред света остаряващ е светло изкуство -

ако трябва - падни,

но недей се предава във плен!

Ех, момичета, някога може би влюбени в мене,

ех, момичета, влюбен в които навярно съм бил,

ако в битката с времето всичките сме победени,

ако в битката с времето никой не е победил,

не губете надеждата!

Чуйте!

Повярвайте само!

И тогава ще можем, надвили миражния звън,

да строшим огледалото вкъщи, което ни мами,

и да тръгнем такива, каквито отдавна сме

само насън…