Само няколко стълби нагоре (по ria)
(вдъхновено от "Само няколко стълби надолу" - Ria)
Само няколко стълби нагоре
със душата, да стигна до твойта душа.
Да потрепна, да звънне във мене
струна шеметно-жарка, щом ти чуя гласа.
Не докоснала теб, а желания
ще разпаля от нежност цветните страсти,
ще летиш през девет земи разстояния,
за да сетиш на десетата обичта ми.
Ще те любя, тъй както небето
с ласки първото цъфнало цветенце.
Със очи, със душа, и с сърцето,
като топла земя, приютила зрънцето.
Ще изригнеш възторжно във лава,
като дуло на кратер - бушуващ вулкан.
Мъжко его, щом наситиш забрава,
мойта обич ще покрие с мълчание... знам.
Само няколко... стълби. Нагоре.
Само миг, но ще стигнеш ли вече до мен.
От сълзите си щом стана море,
и вълнолом да си, аз ще съм спомен...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Поздрави и за двете!
